Безплатна регистрация

Адресация и йерархия на домейните - втора част

Изначално доста странните словосъчетания "точка бг" и "дот ком" към момента доста стабилно навлязоха в българския език. След като чуе тези изрази почти всеки човек веднага разбира, че става дума за интернет. С интернет тясно е свързано и понятието "име на домейн" (от английски domain, което произлиза от латинската дума dominium - "владение").

 

Вижте Адресация и йерархия на домейните - първа част

Когато интернетът излиза извън рамките на научните и военните учреждения на първоначалната мрежа ARPAnet, която се е контролирала от Управлението за перспективно планиране на научноизследователските работи на Пентагона (ARPA), и става публичен и достатъчно обширен, жителите в САЩ решават да организират т.нар. „домейн зони“, придавайки на DNS йерархична структура. Всяка зона е представлявала определена сфера на дейност на намиращите се в нея потребители на мрежата и са се означавали с домейни от три букви. Военните организации получават зоната „mil", образователните – "edu", правителствените – "gov", търговските – "com", също така бяха създадени зони за нетърговските организации (org), за интернет доставчиците (net), за международните организации (int) и особена национална домейн зона за САЩ, която е двубуквена – us. Когато интернет активно се разпространява и извън пределите на страната, различни държави започнаха да получават собствени двубуквени домейн зони (са – Канада, mx – Мексико и т.н.).

Тези зони се наричат домейни от първо (горно) ниво. В тях могат да се регистрират и други домейни – от второ ниво. Те се разделят с точка и се посочват отдясно наляво – например whitehouse.gov – официалният интернет сайт на американското президентство. В домейните от второ ниво могат да се регистрират и домейни от трето ниво – това има право да прави притежателят на домейна от второ ниво, който също така по-нататък може да създава домейни от много поднива.

За да може получилата се система да функционира нормално, в различни места в интернет трябва да има DNS-сървъри, които да отговарят за разпознаването и преобразованието в IP-адреси на едни или други домейни. В момента съществуват т.нар. базови DNS-сървъри, които се поддържат от различни авторитетни организации и в които се съдържа базовата информация за всички домейни от първо ниво. Те се намират в различни места по света и днес се явяват своеобразната „основа“ на интернет, тъй като пренасочват DNS-запитванията към регионалните сървъри, отговарящи за всеки първичен домейн. Те от своя страна отговарят за вторичните домейни в своята зона и се контролират от местни компании-регистратори. Между другото последните също така резервират и информацията, получена от базовите сървъри.

Цялата тази сложна световна структура действа на базата на международни споразумения между собствениците на големите компютърни мрежи, обединени в общ интернет. Въпреки това, че интернет е наричан информационна среда без граници и правителства, той все пак се нуждае от единен координиращ център, който да се занимава с раздаването на IP-адреси. В условията на глобалната мрежа този център осигурява разпределянето на IP-адресите, така че различните компютри да могат да се откриват един друг с помощта на уникалните цифрови адреси, а също така управлява разпределението на домейните от горно ниво. Въпреки това тази организация не управлява интернет, а само осигурява нормалното взаимодействие между различните му части, които при необходимост могат с лекота да съществуват и сами по себе си.

В различните периоди с тази координация се занимаваха различни организации, които са поемали върху себе си различни функции. В момента централен орган на управление на интернет е нетърговската организация ICANN (Internet corporation for assigned names and numbers, „интернет корпорация за разпределение на номерата и имената“), която се базира едновременно в американския щат Калифорния и в белгийската столица Брюксел. Тя се управлява от съвет на директорите, който се състои от граждани на различни страни. Почетен ръководител на ICANN е единият от „бащите на интернет“, разработчикът на базовия интернет-протокол TCP/IP (в рамките на който съществуват цифровите IP-адреси) Винтън Сърф.





Публикувано на 16.08.2010