Първоначално доста странните словосъчетания "точка бг" и „дот ком“ към момента доста стабилно навлязоха в българския език. След като чуе тези изрази, почти всеки човек веднага разбира, че става дума за интернет. С интернет тясно е свързано и понятието "име на домейн" (от английски domain, което произлиза от латинската дума dominium - "владение").

 

Системата от такива имена (съкратено наричани „домейни“) се осигурява от използващата се днес адресация, благодарение на която компютрите в съвременния интернет се намират един друг, за да предадат една или друга информация.

Първоначално в американските научни мрежи, които по-късно стават основа на интернета, не е имало домейни, а адресацията се е извършвала само с помощта на т.нар. IP-адреси, които представляват последователност от четири разделени с точки числа от 0 до 255 (например 81.19.69.28). Когато потребителите в мрежата стават достатъчно много, тази адресация бе призната за неудобна, тъй като подобните числови последователности е трудно да се запомнят. За да придадат на адресацията разбираем вид, през 1984 г. е измислена системата за имена на домейни (Domain Name System, DNS), която дава възможност за комуникация между компютрите с "буквени" имена.

DNS е "надстройка" над базовата структура на мрежата и се занимава с това да преобразува буквените имена в IP-адреси. За тази цел са необходими т.нар. "DNS-сървъри", които съхраняват таблици със съответствията на имената и IP-номерата. За да разпознае кой компютър в мрежата е с име, да кажем "ivan", и да се свърже с него, извикващият компютър трябва първоначално да се обърне към своя DNS-сървър. За да може всеки един компютър да знае кой именно DNS-сървър е неговият, трябва IP-адресът му да бъде посочен в настройките на операционната система (съвременните стандарти предполагат използването на два DNS-сървъра – първичен и вторичен).  DNS-сървърът отговаря на запитващия, че „ivan” е името на компютъра с IP-адрес примерно 10.1.2.3. И вече с този адрес запитващият компютър може да намери необходимата си цел и да организира комуникация.


Вижте: Адресация и йерархия на домейните - втора част