Информационната среда на интернет се базира върху технологията на хипертекста, в чиято основа лежи концепцията за свързване на документи с помощта на връзки или линкове. Именно линковете обединяват интернет в едно единно пространство, давайки на потребителите възможност свободно да се предвижват, без да се замислят за структурата и пространствената разпределеност на тази извънредно сложна система.

 

Вижте: Проектиране на навигационната система на сайта – първа част

Полезно е да се попълва атрибутът „title“ на линковете, който при преминаване на мишката върху линка показва подсказка с описание на връзката.

Понякога като отделен тип се определят линковете от глобалната навигация, които водят към страници от типа „За нас“, „Контакти“ и т.н. Глобалните връзки трябва да са достъпни от всяка една страница в сайта. И дори често тези линкове се разполагат както в долната, така и в горната част на страницата.

Съществува още тематична навигация, която е представена с връзки, чийто списък се генерира и показва в зависимост от това, каква информация е била разгледана от потребителя в дадената страница. Например ако става дума за статия, то в края й може да бъдат представени връзки към статии с подобна тематика, които да са подредени по релевантност относно разглежданата тема. За един електронен магазин това може да са връзки към списък с най-купуваните стоки в дадената категория, връзки към аксесоари и съпътстващи стоки, връзки към стоки от същата категория, но на други производители и т.н. Друга полезна идея е използването на URL-адреса като елемент на навигацията. URL-адресът на сайта може да бъде удобен за потребителя, ако имената на папките и файловете са информативни. Например:

http://www.adobe.com/devnet/dreamweaver/articles/getting_started_dreamweaver_cs3.html

Очевидно е, че на този адрес се намира статия, посветена на HTML-редактора Dreamweaver. Освен допълнителен източник на информация за структурата на сайта, URL-адресът може да се използва за бърз преход към нужната страница чрез съкращаване на адреса. Например като изтрием частта от адреса до раздела devnet, може да се попадне на страницата на компанията Аdobe – разработчик на софтуерния продукт.

Ако в URL-адреса се използват номерирани страници или подпапки, например  „page_1“, тогава, променяйки цифрата, може бързо да се попадне на търсената страница. С други думи - използването на логически структуриран URL-адрес е още един начин да се облекчи навигацията из сайта за потребителите.

Много от страниците съдържат външни линкове, с чиято помощ се извършва преход към други сайтове. По този начин се реализира базовата философия на глобалната мрежа, която се заключава във взаимовръзката на ресурсите един с друг. Обикновено външните и вътрешните връзки не се различават по оформление, но се препоръчва връзките, които отвеждат към други ресурси, да се отделят по някакъв начин, например с добавянето на някакъв графичен елемент.

Основният спорен въпрос относно външните линкове е в това, в какъв прозорец да се отварят. Много специалисти смятат, че отварянето на външен линк в нов прозорец е проява на лош вкус, предполагайки, че ако ресурсът Ви си заслужава вниманието, тогава посетителят задължително ще се върне в него. Обаче съществува и противоположното мнение. Процесът на навигация из сайта, както и процесът на осмисляне и усвояване на съдържащата се информация не трябва да се прекъсва от преход към други ресурси. А и това е най-безобидният начин да се задържат посетителите на сайта, действайки според правилото: всеки нов сайт – в нов прозорец.

Текстовият линк като елемент на навигацията

Линковете, разположени вътре в текста, не трябва да съвпадат по оформление с основния текст. Ако в текста се използва подчертан текст и линковете са със същото оформление, тогава различаването на хипертекстовата връзка ще бъде много трудно.

Навигационните елементи на сайта трябва лесно да се разпознават. Окото на потребителя трябва еднозначно да ги отделя сред останалите елементи на страницата. Много специалисти продължават настоятелно да препоръчват използването за оформлението на линковете на класическия, но вече морално остарял стандарт със син цвят и подчертаване. Трябва да отбележим, че този въпрос е много спорен и еднозначна препоръка тук не може да бъде дадена. Освен това физиолозите твърдят, че възприемането на ярко синия цвят от човешкото око е ограничено поради малкия брой рецептори, възприемащи дължината на вълната на синия цвят. Според тях степента на четимост на синия цвят от монитора е доста по-слаба в сравнение с другите цветове.

Изборът на цвят за посетените връзки не е така актуален, колкото за активните връзки. Тук главното е потребителят еднозначно да идентифицира посетените вече връзки. За „разгледаните“ връзки може да се използва по-малко наситен цвят, отколкото при активните връзки, или цвят, който е по-близък до цвета на основния цвят или дори фона на страницата.

Като извод можем да посочим, че проектирането на навигацията е един от най-важните моменти при разработката на един сайт, отговарящ на изискванията за ползваемост. Ако навигацията на сайта не е логична както по структура, така и по оформление, тогава основен начин за ориентация в сайта ще бъде „методът на пробата и грешката", който е абсолютно неуместен в една динамична среда като интернет. При това ще бъде нарушено основното условие за работа със сайта – незабавното получаване на информация при минимум разход на време и ресурси.